В четвъртък министър Мариан Бачев и неговите заместници бяха изправени пред въпросите на парламентарната комисия по култура и медии. Техните отговори разкриха както текущите проблеми, така и бъдещите планове за развитие на културната сфера в България.

Един от ключовите въпроси беше експлоатацията на исторически паметници с търговска цел. Депутатът Димитър Николов подчерта, че много компании използват културното наследство за търговски цели, без да заплащат съответните такси. Министър Бачев обеща да направи проверка, а доц. Тодор Чобанов добави, че музеите трябва да са носители на правата и да извличат полза от такива дейности.

Важна тема беше и бъдещето на националната културна стратегия. Бачев посочи, че плановете за развитие ще бъдат включени в бюджета за 2026 година, с ясна цел – да се осигури равен достъп до култура за всички региони. Това е част от усилията за създаване на по-справедлива културна среда.

Обсъждане имаше и за проверките в село Златна ливада, където инспекторатът за културно наследство е направил констатации. В същото време, беше предложено националният културен календар да бъде обсъден в парламента, за да се гарантира неговата законосъобразност и актуалност.

Министър Бачев съобщи, че вече е сформирана работна група за отбелязването на 150 години от Априлското въстание. Това е важен етап за съхраняване и популяризиране на историческата памет. В същото време, беше обявено, че ще бъде изготвен списък с одобрените проекти за сценичните изкуства, което ще подпомогне развитието им.

В сферата на международната култура, България ще участва в книжните изложения в Лондон и Франкфурт през 2026 година. Министър Бачев увери, че всички такси ще бъдат платени навреме, а подкрепата за българската литература ще продължи да се развива.

Накрая, важен акцент беше поставен върху решаването на съдбата на училището в Трявна след пожара. Очаква се междуведомствената комисия да вземе решение до края на месеца, за да се възстанови културното и образователното наследство.

Така културната политика в България продължава да се развива, балансирайки между историческата памет, съвременните изкуства и международните изяви. Всяка стъпка е насочена към по-справедливо и достъпно културно бъдеще.